През 80-те, с появата на Group C прототипите за надпреварите по издържливост, сякаш падат всички задръжки на производителите. Ограниченията са почти несъществени и състезанията водят до чести инциденти и смърт. Въпреки това, малък отбор от Франция, с помощта на Peugeot, решава да се изправи срещу големите риби и да им отмъкне един рекорд – рекордът за максимана скорост.
Всичко започва през далечната 1976 г., когато двама ентусиасти от Peugeot – Жерар Валтер и Мишел Мюние, дебютират в състезанието на Le Mans в GTP класа. Те обаче се изправят пред ожесточена конкуренция, богати отбори и техният частен WM проект не се справя особено добре.
Те осъзнават безпомощността си и решават да насочат всичките си усилия към една единствена цел – постигането на най-високата скорост на Le Mans, на легендарната права Мулсан. Това начинание никак няма да е лесно, защото новите Group C болиди вече докосват границата от 400 км/ч. Усилията се насочват към състезанието през 1987 г., като за отправна точка ще им послужи тогаваният автомобил WM P86.
Скаран с аеродинамиката, P86 служи за основата на новия прототип. От Peugeot усещат ентусиазма във Валтер и Мюние и им дават достъп до въздушния им тунел всяка неделя, няколко месеца преди състезанието. Така започва да се оформя новият P87, доста по-широк, по-заоблен и с частично скрити предни и напълно скрити задни гуми. Това подобрява въздушното съпротивление, но най-важното, към което се насочват французите е пода. През тези години, правилата при Group C прототипите са много хлабави и позволяват аеродинамика, използваща притискателния ефект. Така, подът на P87 се сдобива с Вентури тунели, които го залепват към асфалта. Това спомага за отпадането на големи притискателни елементи по корпуса на болида, което също подобрява съпротивлението му.
След като обсъдихме дизайна, нека се насочим и към задвижващата единица в бъдещия рекордьор. Това е 2.85-литров twin turbo V6 PRV (Peugeot, Renault, Volvo) агрегат, който е наследник на по-рано разработен V8. Поради петролните кризи, два от цилиндрите му отпадат, и така се ражда въпросният мотор. Той намира приложение в множество автомобили на горепосочените марки, но също така и в Lancia и небезизвестния DeLorean DMC-12. Както и да е, в прототипа на WM Racing, двигателят е напънат до бруталните 850 коня.
На предварителни тестове, WM P87 Peugeot успява да достигне 416 км/ч. и всички във френската компания са спокойни, че той ще счупи рекорда. Но съдбата винаги има какво да предложи. По време на състезанието, зад волана на прототипа сяда пилотът Роджър Дорчи. В началните обиколки, той постига 381 км/ч., но след само 13 тура прекарани на трасето, двигателят на P87 се чупи впечатляващо. Няколко обиколки по-късно, P86 преживява същата участ и с това се слага край на участието на скромния отбор WM Racing. Оказва се, че горивото за състезанието е с ниско качество и води до прегряване и детонации в двигателя.
След скъпото и болезнено отпадане, Валтер и Мюние не се отказват, а насочват всичките си усилия към сезон 1988. Аеродинамиакта не получава кой знае какви промени, след като се доказва, че тя е напълно адекватна за постигането на скорости над 400 км/ч. Промените са по задния мост и двигателя. Увеличаването на обема до 3.0 литра води до главозамайяващите 910 коня и 1020 Nm въртящ момент. Разбира се, през 1988 всичко е преминавало през 5-степенна ръчна скоростна кутия. И, за да стане още по-впечатляващо – автомобилът е тежал 900 кг. Вече можете сами да сметнете съотношението мощ/тегло.
Така се ражда WM P88 Peugeot, който заедно с P87 стартира на Le Mans 1988. Със старта на състезанието, сякаш всичко от миналата година се повтаря. P87 отпада след само 22 обиколки, докато P88 получава познатите проблеми с двигателя и разпадането на аеродинамични компоненти. След 3.5 часа, прекарани в бокса, най-сетне Роджър Дорчи излиза на пистата. След няколко предпазливи обиколки, в които се достига 400 км/ч. на правата, на пилота му е дадена зелена светлина да надуе налягането на турбините.
Още в следващия момент, „стъкленото“ WM P88 Peugeot се понася по неравната 6-километрова права Мулсан, превърнала се в последна спирка на толкова много пилоти. Права, без почти никакви обезопасителни системи, която преминава в непосредствена близост до два ресторанта, от които зяпат богатите и известните. Накрая стои радарът на автомобилната организация ACO, която провежда Le Mans. Той моментално показва скорост от 407 км/ч. Веднага започват празненства в бокса и автомобилът сякаш бърза да се присъедини към тях, защото малко по-късно отпада заради проблеми с турбото, охладителната система и електрониката.
От Peugeot молят Валтер и Мюние да коригират рекорда на 405 км/ч., за да послужи като реклама за новия им седан Peugeot 405. Въпреки това, P88 продължава да се свързва с числото 407. Предвиден да участва и през следващата година, бюджетни проблеми попречват това да се случи.
И така, WM P88 Peugeot остава завинаги в историята. Подценяван автомобил, беден частен отбор и купища технически проблеми не спират мечтата за рекорда. Сякаш точно така е трябвало да стане. Едно от най-старите състезания в света, а именно Le Mans е френско. Защо не, френски отбор с френски пилот и френска кола да не бъде най-бързият на пистата? Абсолютно закономерно. И не само това, но и рекордът ще си остане непобедим. През 1990 г. са добавени два шикана на правата, разделяйки я на 3 части, всяка не по-дълга от 2 км. Постигането на такива скорости вече става невъзможно и Валтер и Мюние ще останат завинати в историята.
