Популярността на рали група Б не се измерваше само по огромните тълпи, изпълващи всеки етап. Ключово беше и това кой участваше в нея. Разбира се, историята помни имена на отбори като Ferrari и Porsche, но имаше и една идеологическа противоположнoст срещу тези двата отбора, като пример за епохата на буржоазния капитализъм в Източна Европа.
Лада VFTS не се състезаваше в голямата, луда група Б, доминирана от Ford RS200, Lancia 037, Audi Quattro и MG Metro 6R4, а в подклас на група Б (B/10) за автомобили с двигателни обеми между 1.3 литра и 1.6 литра. Този раздел на групата е най-добре запомнен с не-съветската, но също така комунистическа Skoda 130 LR със задноразположен двигател. Тогава дори идеята Лада да участва в екстремната Група Б е била достатъчно дива сама по себе си.
Добавете и това, че съветският автомобил се състезава в нея точно по времето на войната в Афганистан, ядрената катастрофа в Чернобил, перестройката и като цяло в момент на пълен срив в съветските икономически, политически и обществени системи. Факт е, че никога не е имало епоха, в която Съветският съюз да е сериозен претендент в света на забавленията с автомобили, да не говорим за действително сериозните моторни спортове.
Така че е доста интересно, че въобще VFTS е просъществувало. И тъй като е създадена зад непрогледната „Желязна завеса“, голяма част от подробностите за разработката на рали машината са неизвестни до ден днешен.
Едно от по-важните неща, които знаем със сигурност за VFTS е, че това е проект, ръководен от вероятно най-великия съветски състезател за всички времена, Стасис Брундза. Брундза не беше просто многократен съветски шампион, той също така се състезаваше на световната сцена, където има записани 19 старта, а най-доброто му постижение е 6-та позиция в рали Акрополис през 1976 г. Не особено впечатляващи резултати на пръв поглед, но имайте предвид, че Акрополис съдържа 716 километра брутални етапи, в които Лада VFTS се бори срещу ‘животни’ като Lancia Stratos, Renault Alpine и др.
За разлика от повечето западни авто производители, които кръщават спортните си версии с готини абревиатури, произлизащи от „super crazy speed“, „Grand Tourismo“ и т.н., Лада се придържа към конвенциите за наименуване зададени от СССР и ВФТС всъщност означава чисто и просто: Вильнюсская фабрика транспортных средства.
Рали автомобилът се основава на популярната тогава Lada 2105, но това далеч не е скромният автомобил, който получавали хората от работническата класа.
Предният, задният капак и вратите били произведени от алуминии, стъклата (без челното и задното) подменени с плексигласови капаци, за да се намали максимално теглото. По-огромният размер на джантите и раздутите калници допринасяли за бруталната визия на руската машина.
В двигателния отсек все още седял 1.6 литровият мотор на ВАЗ, само че с няколко … тона доработки. Модифицирани били елементи, започвайки от биели и бутала до подмяната на стандартния карбуратор с два двойни WEBER 45 DCOE. Резултатите сочели 160 к.с. максимална мощност и 164 Нм въртящ момент.
Постиженията на Лада VFTS в Група Б всъщност изобщо не били слаби. Колата доминира на финландското рали „1000 езера“, където печели класа B/10 през 1986 г., заемайки първите 6 позиции в класирането. Руският рали пилот Игор Болших завършва на 18-то място в шампионата и първи в класа през същата година. Въпреки това, колата става по-конкурентна в националните шампионати на Източна Европа, където се радва на огромна популярност и успява да запише множество подиуми през годините.
Доказателстватаа сочат, че от легендарната спортна версия са произведени едва 30 броя, но репликите на Лада VFTS са много повече, особено в Унгария и останалите страни бивши членки на съюза, като и до днес остават доста актуален избор за участие в рали спорта.
