Най-странните автомобилни прототипи на СССР

Спортна кола базирана на производствения модел ГАЗ-20 „Победа“.

С максималната скорост от 204 километра в час, тази спортна кола била доста атрактивна в годините на СССР, но напълно безполезна за състезания. Причината е, че станала известна с лошата си маневреност и затова пилотите не успели да покажат добри резултати на пистата.

Максималната скорост на това Торпедо е 190 км / ч, за което помага и крайно аеродинамичната форма. Кабината дори представлява фюзелаж по идея на дизайнера А. Смолин. Автомобилът успявал да измине 1000 метра за 33,7 секунди. Тази кола е поставила два рекорда в СССР.

Нещата отиват още по-далеч през 1954 г., когато съветските инженери решават да поставят реактивен двигател RD-500 на обновената супер бърза ГАЗ-ка. Дизайнер на возилото отново е А. Смолин, който продължава да се придържа към капковидната форма на колата. В кокпита сяда тогавашния двукратен съветски шампион по автомобилен спорт М. Метелев, чиято цел е накара ГАЗ-ТР „Стрела“ да развие 500 км/ч. Поради ред причини, обаче, автомобилът не подминава 300 км/ч.

Представен през 1956 г., този автомобил определено е „скрил“ шапката на съветското общество с дизайна си. От колата са произведени само два броя, които участват в няколко състезания и за момент държат няколко скоростни рекорда в класа си с двигатели до 2500 куб. см. Формата на тялото на колата ни навежда на мисълта, че е иползвано окачване пушрод или близък до него тип, тъй като не виждаме да има издутини за вертикално разположение на амортисьори.

Снимките показват всичко. Зародишът на руските миниванове, който виждате е дело на Съветския Научноизследователски Институт за Техническа Естетика. От колата е произведен само един брой, тъй като правителството не вижда финансова ползва от автомобила.

Това инженерно чудо всъщност е аероавтобус. Не… той не лети. Машината е пригодена за северните области на Русия, където снежните райони налагат използването на комплект ски от двете страни на шасито. С хидравлични крикове се спускат ските, гумите остават във въздуха, а огромният 9 цилиндров звездообразен бутален двигател с 240 к.с. успява да ускори КА-30 по бялата пудра до 140 км/ч.

През 1988 г. този камион бе представен на автомобилното изложение в Париж, където получи златен медал за изключителните технически нововъведения. За съжаление, разработването на MAZ 2000 бе спряно малко по-късно, но френският производител Рено успя да се възползва от технологиите и да ги интегрира в някои от своите камиони с известни промени.

За завършване на статията едва ли има по-адекватен пример от легендарния руски, спортен, концептуален автомобил – Pangolina. Проектиран от Александър Колигин и „видял бял свят“ през 1980 г., прототипът прилича на дизайнерски опит да изпревари времето си до днешните „Shooting brake“ форми. За това подсказва скосената задница тип „комби“, двете врати и иначе спортната визия. Крайно футуристично в колата, особено за „онова време“, е начина на отваряне на вратите – вертикално и то заедно с цялата предница и табло. Интересно е, че в този случай от седалката се откривала гледка директно към двигателния отсек, който между другото е взет от ВАЗ 2101.

Автомобилът до такава степен впечатлява публиката в СССР, а ин е само там, че бързо става популярен с участието си в няколко филма, ТВ шоута и музикални клипове.

През 1985 г. Пангoлина пристига и в България по време на изложението в Пловдив – Експо 85.