80-те години са към края си и Европа е изправена пред промяна. Революционната вълна се надига от Полша и скоро минава с разрушителна сила през „Желязната завеса“. През 1991 г. СССР се разпада, а на следващата година същото се случва и с Югославия, която се разделя насилствено на няколко по-малки балкански държави.
Политическото сътресение резонира върху икономиките на страните от Стария континент, но ползите от демокрацията са налице и голяма част от тях засягат автомобилната индустрия.
Именно тогава се раждат три модела емблематични за времето си – Skoda Favorit 136LX, Lada Samara 1300SL и Yugo Sana 1.4. Британското автомобилно издание AutoCar ни връща в зората на демокрацията, когато трите коли от „стария блок“ (както ги наричат тогава журналистите) попадат под фокуса на медията.
Да намерим разлики между трите е може би по-трудно отколкото да видим общото в тези представители с предно предаване. За тяхното създаване се наложило водещи нации да превъзмогнат гордостта си. Германци помогнали на Skoda, Британците работили с Lada, а италианците съдействат на Югославия за създаването на Yugo. Цените на трите модела от блока също били идентични – Skoda Favorit струвала 5446 паунда, а Lada Samara 5549 паунда, а за Yugo Sano трябвало да се бръкнете 5495 единици от британската валута.
В статията си Autocar казват, че тогава нито един британец не би си купил някой от тези модели заради техническите или динамичните му данни. Но въпреки това всеки от тях предлагал адекватна мобилност за семействата и не можел да се счита за недостатъчен.
Но кой от трите автомобила е по-по- ?
Югославският представител Yugo Sano, екипиран с 1.4 литров мотор от Fiat Tipo със 70 к.с. гърми и трещи пред конкуренцията. Малкият хеч е способен да вдигне цели 154 км/ч, като първите 100 ги достига за 13.2 секунди. Това е с почти 10 секунди по-бавно от постижението на някои днешни хечбеци.
Съветското товрение Lada Samara не стои много назад в резултатите. Нейният 1.3 литров двигател с 65 к.с. позволяват на първия руски модел с предно предаване да развие удивителните за компанията 150 км/ч. Упражнението от 0 до 100 км/ч го извършва с 0.2 сек. по-бавно от Yugo – за 13.4 сек., а за преместването на стрелката от 50 до 110 км/ч се случва за 15.6 секунди.
Най-бавна е Skoda-та от Чехия с 62 к.с. идващи от изцяло алуминиев двигател. 14.3 сек. са нужни за ускорението до 100 км/ч, а скоростомерът е способен да стигне максималните 148 км/ч.
AutoCar опрделя Lada като „стабилен и неуморен крузър“, но с най-слабата спирачна система от трите, страдаща най-вече от неочаквано блокиране на задните колела при по-силно натискане на педала.
Югославският представител показва завидно темпо при дълги преходи, но британското издание не пропуска да изтъкне прекаленото наличие на страничните шумове в купето. Двигателният отсек е слабо изолиран, а лошата сглобка на интериора предизвиква допълнителна порция дразнещи мелодии.
Както и да го погеднем Skoda е най-западната марка, най-малкото от самата географска гледна точка. AutoCar я поставят на първо място по отношение и на комфорта и на управлението. Favorit-ът стои сабилно на пътя, сглобката на купето и интериорът е сигурна и на високо ниво. Единствено може да се усети леко затихване на мощността при пътуване по магистрала например.
Британското списание изтъква за руската машина: „Lada Samara се разтърсва нагоре-надолу при преминаване през неравности, понякога изпращайки доста тежки удари през купето.“
Същото се споменава и за Yugo като авторите добавят и ненормално тежкия волан при маневриране, който до голяма степен зависи от заводските гуми на колата, произвеждани от самата компания. Въпреки, че интериорите на трите ретро хеча също са доста сходни, всеки един от тях води конкуренцията с някой друг детайл.
Воланът на Yugo Sana например е с най-приятни размери, удобна позиция и мек на допир. Вентилационните отвори са в изобилно количество и до известна степен си вършат работата, но журналистите отправят критики към прекалено далечното разположение на скоростния лост. Нещо което е избегнато при Skoda Favorit.
Чешкият модел ви посреща в малко по-удобна на пръв поглед кабина с доста приятен за превключване лост.
Колкото и странно да звучи, обаче, Samara е с най-силно оборудвания кокпит, що се отнася до уредите по таблото. Там се намира прекалено огромен волан, волтметър и дори вакумен уред за разхода. Въпреки че и от Космоса може да се забележи старанието на руснаците да придадат западен вид на автомобила, такъв не е постигнат напълно. Седалките са най-неудобните от трите модела, разположени прекалено ниско и изобщо не кореспондиращи с позицията на лоста. Споменахме ли странно огромния волан ?
Във всяка друга статия бихме направили оценка на трите модела, съветвайки ви в края към кой да се насочите или поне да ви дадем отправна точка сами да решите. Тук обаче това би било безсмислено, най-малкото защото е по-възможно да си купите чудовището Неси от зоомагазин, отколкото да намерите една от тези трите в заводско състояние или дори доближаващо се до такова. Едно е ясно обаче – тези три автомобила дадоха началото на една нова посока в европейското автомобилостроене и всяка от трите марки пое по разичен път години по-късно. Yugo така и не просъществува, а дори и по-лошо – бе заклеймена като производител на един от най-грозните автомобили в историята. Lada също не заложи много на своята Samara, за това говори самият факт, че компанията продължи да произвежда много по-дълго време модела си със задно предаване.
За Skoda като че ли съдбата даде най-много. По-западната от трите марки до ден днешен води с огромна преднина и продължава да е сред известните прозводители на достъпни хечбеци.
