Дизеловият агрегат не е предпочитан в моторните среди. Не сме свикнали да виждаме дизелови „печки“ в световните топ надпревари. Сякаш те никога не са намирали място на световната сцена и няма и да намерят след появата на хибридите.
Дизеловото задвижване определено има своите недостатъци. Недостатъци, които са достатъчни, за да му попречат да заеме място в моторспорта. Най-голямото несъвършенство е масата. Както знаем, тя е основният враг в спортните автомобили. Дизеловият агрегат е по-тежък, това налага по-усилена конструкция и респективно по-тежка предница. Всичко това води до недозавиване и по-лошо управление.
Все пак историята помни множество опити, някои от които доста успешни. Нека си припомним най-големите успехи на дизела на световната сцена и начините, по които се достига до там.
През 1931 г. Дейв Еванс проектира автомобила Cummins Diesel Special и успява да финишира в Индианаполис 500 за първи път без пит-стоп. През 1934 г. той проектира втора кола за състезанието, с подобрена горивна система.
Братята Делетрец се състезават в 24-часовата надпревара на Льо Ман с 4.4-литров дизелов двигател, но така и не успяват да завършат.
В края на 70-те години на миналия век, Mercedes-Benz разработва спортния C111-III с 5-цилиндров дизелов двигател. Автомобилът служи изцяло за тестове и дава отговори на много въпроси, свързани с подобрение на резултатите в моторспорта. Тестван на пистата Nardo в Италия, той поставя няколко рекорда, включително шофиране със средна скорост от 314 км/ч. в продължение на 12 часа и постигане на максимална скорост от 325 км/ч.
Ерата на дизеловите машини по издържливост
Тъй като турбодизеловите автомобили стават все по-нашумели през 90-те години, те започват да участват и в състезанията за туристически автомобили. Така BMW печели 24 часа на Nürburgring през 1998 г. с 320d.
След големите успехи на Audi в Сериите по издържливост, германците решават, че могат да са още по-бързи. Идеята им е гениална. Те ще правят по-малко пит стопове. Следователно им трябва по-икономична кола. Така през 2006 г. те представят Audi R10 TDI, което печели 12 часа на Sebring, а по-късно и 24-те часа на Льо Ман. Това е първият път, когато дизелов автомобил печели в Льо Ман срещу автомобили с бензиново гориво или друго алтернативно гориво като метанол или биоетанол. Следват още 2 славни сезона, в които дизеловото Audi е непобедимо.
Френският автомобилен производител Peugeot, който има силни дизелови традиции, влиза в надпреварата със своя прототип Peugeot 908 HDi FAP LMP през 2007 г. в отговор на успехите на Audi R10 TDI. След два неуспешни опита на французите, през 2009 г. две 908-ци най-накрая печелят първите места. През 2008 г. Audi внедрява следващото поколение 10% BTL биодизел, произведен от биомаса. Въпреки успеха на 908 през 2009 г., доминацията на дизеловите Audi-та продължава още две години.
В стремежа си да демонстрира още повече потенциала на дизеловата мощност, базираната в Калифорния компания Gale Banks Engineering построяава и се състезава с пикап с двигател на Cummins на соленото езеро Bonneville през октомври 2002 г. Пикапът достига максимална скорост от 355 км/ч. и става най-бързият пикап в света.
Още интересни дизелови успехи
На 23 август 2006 г., базираният във Великобритания производител на земекопни машини JCB създава специално проектираната кола JCB Dieselmax. Тя успява да развие 563,4 км/ч. Шофьорът е Анди Грийн, а колата е задвижвана от два модифицирани дизелови двигателя JCB 444.
През 2007 г. SEAT León Mk2 TDI печели надпреварата на Oschersleben Motorsport Arena в Германия и става първият производител с дизелов автомобил, който печели кръг от WTCC сериите за туристически автомобили. Това става само месец след като компанията обявява, че ще влезе във FIA World Touring Car Championship с Leon TDI. Успехът на SEAT с модела продължава и води до спечелването на двете титли (пилотска и конструкторска) на FIA WTCC за 2009 г.
