Озаглавен „Годзила“ от австралийска автомобилна медия още през ранните 90-те, новото поколение BN R32 Nissan Skyline GT-R се оказва всемогъщият японски супер автомобил, който света най-малко е очаквал да се роди именно от добродушната и кротка марка Nissan.
С риск да създадем скандални дискусии в коментарите няма как да не отбележим няколко факта, които олицетворяват легендарния Skyline R32 GT-R. Назовете друга кола, спечелила 29 от 29 състезания в група А , 29 от 30 състезания в N1 или да притежава 92 победи от 98 състезания общо в Супер Таикю от 1991 до 2003 включително. Ще изчакаме… Няма нужда да ровите в Гугъл – ето малко инфо.
През 1985 г. Наганори Ито наследява короната на д-р Сакурай и става отговорен за производството на спортните автомобили на Нисан. След слабия успех на R30 и R31 (въпреки че те бяха изключително красиви състезателни коли), Ито е знаел, че единственият начин да съживи марката и да отдаде почит на 49-победната серия на KPGC10 през 70-те години, е да започне изграждането на новото поколение Skyline R32 от нулата. Имайте предвид, че моментът няма как да е по-подходящ, заради епохата, в която икономиката на Япония процъфтява, така че парите далеч не са били препятствие.
С такава свобода на ръката, Ито-сан взима чертожната дъска и се ражда „Project GT-X“. Почти всички производители на суперавтомобили тогава вече имали на разположение концепти със системи за задвижване на всички колела, системи за завиване на всички колела, турбокомпресори и дори са били изработени от композитни материали, което тогава си е било рядка практика. Ито-сан черпи вдъхновение именно от тези технологично модерни превозни средства, но има две, които се открояват най-много.
Първият извор на идеи е собственият MID-4 на Nissan, прототип със средно разположен двигател, който „посява зърното“ за бъдещия 300ZX. Второто е малко по-практичното и реалистично Porsche 959. Ако се разровите по-дълбоко под „кожата“ на 959 ще намерите електро-хидравлична задвижваща 4х4 система, при която въртящият момент се разпределя между предните и задните колела на базата на разпределението на теглото при автомобила във всеки един момент – система доста подобна на тази, която можете да откриете в R32 GT-R под името ATTESA E-TS.
Други забележителни прилики са още лекият шестцилиндров двигател, изхранван не с един, а с два турбокомпресора Garrett T25, вързани един след друг, за да се вдигне летвата още по-високо. Могъщият RB26DETT мотор е оборудван с огромен интеркулер, голям интейк и шест отделни дроселни тела, които драстично подобряват реакцията на газта в сравнение с всеки от съперниците му по това време.
През май 1989 г. проектът GT-X е завършен, а плодовете му R32 GTE, GTS, GTS-T и GTS-4 подхващат пътя към залите на шоурумовете. Но не е много далеч и моментът през същата година, когато през август, потребителите ще имат възможността да изхарчат парите си за върховото издание Gran Turismo Racer – GT-R.
Въпреки че споделя идентичен външен вид като този на купето GTS-4, GT-R е съвсем различно животно (или зъл японски динозавър) под кожата си. Това е хомологирана състезателна кола, произвеждаща 320 заводски конски сили, наблъскана с най-модерната техника, която някога е била пускана в производство от Nissan.
И ако вече се чудите за какво по дяволите говори авторът в статията, веднага казваме! Колата от снимките е първият регистриран R32 GT-R от 1990 г. в Калифорния и човекът притежаващ талонът и (Naveed Yousufzai) е журналист в небезизвестната медия Speedhunters.
В една от статиите си Навид разказва за колите, които притежава преди да се сдобие с Годзила-та и списъкът включва наистина едни от най-добрите возила, произвеждани някога. Първият автомобил на Навид е BMW Z3 M Coupe, който закупува на 16 годишна възраст. Тогава е второкурсник в гимназията и успява да спести малко пари, след като работи няколко години за мечтата си.
По онова време тези автомобили са пренебрегвани и единствените хора, които ги купуват, са по-запознатите привърженици, осъзнаващи ценността им.
Списъкът с автомобилите на Навид препуска през още няколко интерсни екзотики, които всички ние млади ентусиасти мечтаем да покараме някой ден – няколко интересни Subaru-та, Fairlady Z, Acura NSX и разбира се BMW E36 M. Възможно е да се изненадате в известна степен, но авторът от Speedhunters не изпуска да спомене, че колкото и пъти да го попитат коя му е любимата кола, отговорът ще сочи към немския турър E36 M. Да, тя не е най-бързата, но според Навид никоя друга кола не разполага с тези специфични секси форми.
Говорейки за мощност, автомобилът в списъка след Z3-ката е Toyota Supra MKIV, която е и първата наистина мощна кола на журналиста с 800 к.с. генерирани от огромно Precision 6766 турбо. Именнно тогава той разбира, че силата и скоростта на колата не са най-важният показател в нея и се пренасочва към няколко BMW-та, включително и в комби версия.
Преди две години настъпва и моментът в живота на Спийдхънтъра (според него това е преминаването на 25-годишна възраст) да се сдобие с легендарния Nissan BNR32 GT-R, който се оказва първият внесен в Калифорнийския щат.
Тогава Навид копнее да кара автомобил с историческа ценност, висока производителност, добро и директно управление, идиото-устойчив и разбира се с агресивен и екзотичен външен вид. През същата година Навид се запознава чрез познат с Шон Морис (същият, от който франчайзът „Бързи и яростни“ набавят своите Skyline-и и Пол Уокър работи с него върху колите си), който завършва проект върху въпросната кола, но поради липса на финанси (явно) се налага да се раздели с нея и именно това се оказва моментът Навид да я приюти в гаража си.
Останалото от историята оставяме снимковият материал да разкаже!
