Ехтящ рев на двигатели, профучаващи силуети, наподобяващи космически кораби, фенове по трасето, много огън и цял екип от механици. Както за автомобилите, така и за пилотите. Пилоти, чиито топки са били толкова големи, че всичко това днес ни се струва нереално. Зад блясъка, технологиите и титлите обаче, стоят трасета, напоени с кръв, много сълзи и отново много огън. Този път огънят изгаря и след него не остава нищо. Ако сте се досетили, честито. Ако не сте, жалко, това е легендарната рали Group B, властвала в Световния рали шампионат през първата половина на 80-те.
Съществувала от 1982 до 1986 г., Group B е арена на най-бързите рали автомобили, разполагащи с мощ, сравнима със суперавтомобил и пилоти, с нечовешки способности и рефлекси. Питате се защо говорим за Group B, като в заглавието пише Group S? Не, това не е грешка. Просто следваме естествения курс на събитията.
През 1985 г. ръководните органи от FISA (Международна федерация за спортни автомобили), управляващи Световния рали шампионат започват да се притесняват докъде достига рали топ групата. Високите скорости и зачестилите инциденти няма как да не повдигат много вежди и въпроси. Новите правила имат за цел ограничаване на огромните за рали скорости, опитвайки се да намалят смъртните случаи и опасните предпоставки. 1986 г. е годината, в която са оповестени измененията. Те засягат главно аеродинамиката, ограничавайки компонентите, генериращи притискателна сила. По този начин, ръководните органи искат да намалят скоростта в завой, но не предприемат нищо за укротяване на мощността или покачване на теглото. Машините тогава често надвишават 500 коня, а теглото им е не повече от 1000 кг. Цифри, съперничещи си с пистовите събратя оттогава. Това в последствие се оказват доста временни мерки. Висшите нива на моторспорта вече имат собствени планове. Те се казват Group S, която ще наследи Group B.
Новите регулации намират свои фенове и сред производителите. За тях е изключително скъпо и неудобно да произвеждат 200 броя хомологирани машини всяка година, за да могат да участват в ралито. Новата Group S предлага доста по-облекчаващи условия.
Тя има за цел да ограничи опасностите, които са надвиснали над Group B. Въпреки това, промените в правилника са незначителни. Промяната е главно в броя хомологирани коли, които вече трябва да са 10 годишно, вместо 200. Това сериозно би облекчило производителите, които биха се концентрирали изцяло към създаването на прототипи. Съкращаването на разходите ще спомогне за усъвършенстването на по-леки шасита, използването на композитни материали и напреднала аеродинамика. Това поощрява производителите, като някои от тях веднага скачат в новото предизвикателство. Казано им е обаче, че в първата година на новата група отборите няма да записват точки. Това не разколебава Audi, Lancia и Mazda.
Шампионатът с новите автомобили се очаква да започне официално през 1988 г. Това дава възможност на марки като Opel и Toyota, които са в процес на разработка на нови Group B машини, да изчакат докато правилата се установят и да спестят от направата на 200 броя супер скъпи рали екземпляра. Group S създава нова надежда сред производителите, които виждат идеалната възможност за тестване на нови технологии и печелене на престиж на значително по-ниска цена.
Всичко това обаче няма значение след 02.05.1986 г. Инцидентът, който погубва пилота Хенри Тойвонен и навигатора му Серджио Кресто слага край на супер групата в ралито. Корсика се явява крайъгълният камък, довел до унищожението на една митична ера. Покрай края на Group B, ръководителите на моторспорта решават да прекратят и бъдещата Group S. Това води до напрежение между отборите и FISA, която предлага нови правила, подобряващи контрола при високи скорости. Мощност от около 300 конски сили, ползването на съвсем обикновен бензин, обем на мотора до 1200 куб. см с принудително пълнене или 2400 куб. см атмосферен стоят в основата на това ново предложение. Използването на леснозапалими и композитни материали е напълно забранено, а конструкцията на автомобилите включва задължителни компоненти като (!) ролбар.
След множество предложения и борби, слухове за ползване на Formula 1 двигатели от някои от отборите, както и участие на шосейните хомологирани Group B коли, правилата достигат по-завършен вид. Установени са размери на бъдещите рали автомобили, използването на производствен модел, елиминирайки създаването на откачени прототипи и регулации във въздушния поток към мотора. Теглото е заковано на минимум 1000 кг, но 10-те бройки годишно си остават в сила. Слик гумите са официално забранени, а краш тестовете са напълно задължителни. Всичко това се решава през октомври 1986 г. и отборите имат по-малко от 3 месеца преди началото на новия сезон. Очаква се Group S да наследи Group B от 01.01.1987 г., година по-рано от зададените през 1985 г. предложения.
Голяма част от производителите са в напреднала фаза, а тези, разработващи Group B прототипи решават просто да ги съобразят с новите правила. Това включва нови двигатели, опростяване на аеродинамиката и ползване на по-конвенционални материали. Внезапно, президентът на FISA, Жан-Мари Балестр отново решава да сложи край на топ категорията в ралито. Страхувайки се от повтаряне на сценария с хлабавите правила от Group B, производителите пак ще съдадат ужасно опасни и бързи машини. Грешка, която нито той, нито друг от ръководните лица иска да допусне отново. Прототипните рали коли вече са били почти готови, доказвайки, че от правилата в тогавашната си форма няма никакъв смисъл. Така от 01.01.1987 г., водещата група в Световния рали шампионат става Group A. Туристическите състезатели, базирани на производствени модели се доказват с изключителна безопасност и доста по-ниски разходи. След като заменя Group 1 и Group 2 през 1982 г., тя ще играе решаваща роля в оформянето на рали шампионатите.
След края на Group B, Group A автомобилите завземат рали отсечките. Тяхната мощност по онова време достига 250 – 300 коня, но по-малко от 10 години по-късно те удрят близо 400 коня. Технологията и електрониката се развиват стремглаво и предлагат новости, водещи до по-бързи времена в етапите дори от Group B зверовете. Това налага промяна на правилата и за тях през 1997 г. Сянката на Group S отново се проявява, като част от предложенията от 1986 г. влизат във формирането на новите правила за WRC формула автомобилите. Съвременните рали коли се ограничават до 300 конски сили, минимално тегло от 1230 кг., зададени размери на купето и по-малко количество постъпващ въздух в двигателя. Въпреки всичко, отново се появяват високотехнологични решения. Всеки производител трябва да произведе 20 броя годишно вместо 10, както е било в старото предложение за Group S. Технологията се развива толкова бързо, че новите WRC машини се сравняват по разходи и напредък отново с Group B зверовете.
С настъпването на кризата от миналото десетилетие, се оказва, че се харчи по около 1 милион долара на рали кола. Разходите са толкова високи главно заради ползването на нови материали и внедеяването на все по-съвършени системи като електронните диференциали. Необходимите произведени бройки падат на 10 годишно, доближавайки се все повече до Group S. През 2016 г. на автомобилите във WRC им е позволено да разгръщат потенциала си до 380 к.с. и да ползват доста по-широки бодикитове. Така, повече от 30 години по-късно, Group B и Group S продължават да служат за отправна точка. Явно романтиката в тях ще остане да живее. Поне до появата на хибридните рали машини.
И накрая, само да отбележим, че нито един прототип от Group S не би спазил крайните правила, тъй като всички са ползвали адски мощни двигатели и доста композитни материали. Искате да знаете какви са били прототипите в тази група? Само изчакайте 2-ра част на статията. Обещаваме невиждани машини и много интересни истории.
