Ако за миг ви накараме да си представите уличен състезател, какъв точно ще е той? Дали ще е някой от героите от Бързи и яростни или ваш познат със сравнително бърза кола? Едва ли в съзнанието ви ще изплува богат бизнесмен, ползващ се с много респект и обличяащ костюми в ежедневието. Едва ли можете да допуснете, че такива мъже са били част от най-елитния и подбиращ членовете си клуб с изключителни етични правила. Клуб, чиято единствена цел е да построи и да се състезава с най-бързите машини, стъпвали някога на улицата. Запознайте се с Mid Night Club.
Локацията се намира в Япония. Трасето, използвано за уличните гонки е крайбрежна магистрала, свързваща Токио и Йокохама. Можем да наречем този път духовният дом на уличните гонки. Такива, каквито ги знаем и до днес. Местните кръщават тази магистрала Wangan. Относително правите участъци и липсата на трафик през нощта превръщат Wangan в идеалната градска писта. Там състезателите могат да натоварват автомобилите до абсолютните им възможности.
Днес, когато мерките на полицията са затегнати и трафикът става повече и повече, състезанията на Wangan остават в миналото. Но легендите за уличните състезатели ще останат да живеят в бъдещето. Легенди за хора, които са подхождали по съвсем различен начин.
През 1987 г., Mid Night Club, тайно общество на състезатели с нечовешки умения зад волана, бива създадено. По онова време има достатъчно клубове и участници в нощните нелегални гонки. Все пак, този клуб се отличава с някои неща спрямо всички останали. За начало, подборът на членове бил изключително внимателен. За да успее някой да влезе в клуба, той трябва да е невероятен шофьор, притежаващ доста бърза машина. Но преди това, всеки трябва да „чиракува“ в рамките на една година и да посещава всяка една сбирка през това време.
Това може и да звучи лесно, но членовете на Mid Night Club са преследвани от закона, заради тази си дейност. Локацията и времето на сбирките не са се съобщавали толкова лесно, колкото днес. Кодирани съобщения под формата на кратки обяви във вестниците са давали инструкции къде и кога ще се проведе следващата среща. След всички тези условия, само 10% от искащите участие в клуба са били допускани до него. Членовете много рядко са надхвърляли 30 души. Ето това се нарича селективност.
Автомобилите на участниците в митичния клуб са се отличавали с лепенки Mid Night. Много състезатели са украсявали машините си с тях, но ако не са членове на клуба, често са намирали автомобилите си изпотрошени след това.
След всичко казано, сигурно още се чудите за какво става дума в този клуб? Говорим си за автомобилни гонки. Да, но тук не става дума за ускорение, нито за скорост в завой. Единствената цел на участниците е максимална скорост. Цитат на един от членовете показва достатъчно красноречиво това: „Дрифтът е за слабаците. Ние се интересуваме от максималната скорост!“
Състезанията се печелт по два начина. Традиционно, ако някой пресече финала първи, или се отдалечи толкова, че пилотът отзад вече не може да го забележи. От тук следва и, че автомобилът трябва лесно да достига 250 км/ч. Често, по време на състезания, скоростите на машините достигали и надвишавали 300 км/ч. Състезание, в което автомобилите са на абсолютния си лимит. Всичко това продължавало цели 15 минути. Тук говорим за края на 80-те. Време, в което полицията разполагала с коли, достигащи не повече от 180 км/ч. Ето защо, много рядко се стигало до залавяне на някой от членовете.
Както вече може би допускате, автомобилите трябва да са изключително надеждни и добре модифицирани. Ето защо, почти всеки е бил изкючително богат, за да може да си позволи буквално милиони, похарчени по превозното си средство. Най-бързите машини на земята са искали сериозни инвестиции.
Какви са били автомобилите на Mid Night Club? В повечето случаи, това са сериозно тунинговани Nissan Skyline или Mazda RX-7, или Toyota Supra. Забелязваме и тук там Honda NSX. Но най-легендарният автомобил е едно специално Porsche 911 930. Животът му започва като всяко 911 turbo. Слуховете, които се носят са, че собственикът му е похарчил близо 2 милиона долара, за да подобри всяка една частица от автомобила. Така Porsche-то достига невероятна за времето си мощ от 700 к.с. Това е повече и от съвременното 911 GT2 RS. Тук си говорим за Porsche, построено през 70-те, със задно предаване….
Мислите, че това е всичко? Разказахме ви за пилотите и техните невероятни машини. Но най-уникалното нещо е етичният кодекс в общността. За разлика от повечето улични състезатели, каращи опасно и безрасъдно, целта на членовете на клуба винаги е била само една: безопасността на останалите участници в движението. Изглежда странно за някои, които обичат да се движат с 300 км/ч., нали? И все пак, опасното каране не е било позволено. Ако някой не може да запази контрола над своя автомобил при високи скорости, веднага е бил изритван от клуба. Ако някой постави участник от движението в опасна ситуация, отново напуска по най-бързия начин.
Въпреки суровите правила и контролът над всеки член, през 1999 г. се случва немислимото. Една вечер стартира състезание между Mid Night Club и опонентите от мотоциклетната банда Bosozoku. Следва огромна катастрофа, в която загиват двама от мотористите и шестима невинни получават тежки наранявания. Mid Night Club се проваля в спазване на единствения си закон. Така, на следващата вечер, той е разпуснат завинаги.
Уличните състезания са опасни и застрашават както вашия живот, така и този на околните. Но трябва да признаем едно нещо. Mid Night Club са правели нещата по-различно, някак със стил.
