Почти всички фенове на автомобилните спорове, знаят за огромната вражда, която се поражда в Льо Ман между Ford и Ferrari. Малцина обаче са тези, които знаят реалната причина за толкова силната неприязън един към друг на Ферари Енцо и Хенри Форд (младши). Днес ще ви запознаем с цялата история.
През 60-те години на изминалия век Хенри Форд II (става въпрос за внука на основателя на Форд) осъзнал, че най-добрият начин да повиши продажбите на компанията бил да направи успешен автомобил за моторен спорт. И в кое състезание по-точно? Разбира се, че в това за издръжливост и по-точно „24-те часа на Льо Ман“. Това било най-опасното, най-бързото и най-гледаното състезание за времето си.
Проблемът бил, че Ford нямали опит в подобен тип начинания, но за щастие най-големият им конкурент там – Ferrari били изпаднали в сериозен икономически колапс. Тогава дошла и идеята на Хенри Форд II да закупи компанията на Енцо Ферари. Може би ви звучи невъзможно, но всъщност италианецът приел, дори била уговорена и сума за откупуване на активите – 16 милиона долара, сума която може би днес ви изглежда смешна, но за времето си била колосална.
На 21 Май 1963 г. година изпълнителните директори на Ford пристигнали в Маранело за да финализират сделката.
Впрочем типично по американски в Италия пристигнали един куп юристи и вещи лица, работещи за Ford, за да си подсигурят изгодната покупка на Ferrari. От другата страна на масата за преговори седнал Енцо Ферари, единствено с местния адвокат до него.
Преговорите изглежда вървяли като по вода, докато в един момент Енцо не се спрял на една от страниците от договора и дълго се взирал в нея. Тогава извадил химикал, подчертал един от абзаците и написал „Не, това не е добре!“. Какво обаче е разгневило Ферари във въпросния абзац? Всъщност Енцо е искал да запази конторола си върху подразделението за моторни спортове на компанията. Според договора, предложен от Ford, властта попадала в техни ръце. Това всъщност се оказал и камъкът, който обърнал каруцата. Тъй като сделката така и не се осъществила. Всъщност Енцо Ферари прекъснал преговорите с думите „Хайде да хапнем някъде!“.
Завръщайки се в САЩ, бесният Хенри Форд II заповядал на подчинените си да впрегнат всички сили и да построят кола, която да бие в Льо Ман шампиона Ferrari.
За да победи Енцо на европейска земя, Хенри Форд II наел малка британска компания в Лондон, която да им сътрудничи в предизвикателството. А то било наистина голямо! Трябвало да построят кола, която да може да развие над 320 км/ч., същевремнно да издържи цели 24 часа. Или иначе казно, колата трябвало да измине на пълни обороти над 5000 км. Времето с което разполагали пък било едва 10 месеца. Въпреки почти невъзможната задача, инженерите успяли да построят първия Ford GT, който приличал на истинска ракета благодарение на височината си от едва един метър. А с 4.2-литровия си мотор, целта от 320км/ч. изглеждала постижима. Точно преди тестовете, Ford преименували колата на Ford GT40. Когато стъпил на пистата, автомобилът наистина бил умопомрачително бърз, но за съжаление ужасно нестабилен при висока скорост. Имало сериозен проблем с аеродинамиката или окачването, но с кое по-точно екипът така и не разбрал, тъй като малко по-късно през същия ден колата катастрофирала с 260 км/ч. Същата участ сполетяла и резервния автомобил на следващия ден.
Макар че оставали едва 2 месеца до състезанието, Ford съумели да създадат автомобил и да се явят на Льо Ман.
Ford се явили на състезанието с три автомобила, за тяхно разочарование обаче и трите били погълнати от пламъци на трасето и Ferrari отново спечелили тройна попеда. Финиширайки съответно на първо, второ и трето място.
Хенри Форд обаче, така и не се отказал от мечтата си да покори Льо Ман. Той дори се обърнал за съдействие към Карол Шелби. За да постигнат победата, Шелби се свързал с един от най-добрите американски състезатели – Кен Майлс. Пилотът тествал Ford GT40 и благодарение на него били подобрени спирачната система, двигателят, аеродинамиката и управлението. Проблемът с нестабилността при високи скорости, също бил отстранен.
През 1965 година Ford се явили на състезанието с цели 6 автомобила. За щастие, този път не катастрофирали, но пък поради технически проблеми отново нито една не завършила състезанието. Енцо пак успял да унижи Хенри Форд II.
Въпреки всичко Хенри Форд не се отказва от мечтата си да покори най-престижното състезание във френския Льо Ман.
През 1966 година Ford пристигат в северозападния град с цяло бойно снаражение. То включва 8 автомобила, над 20 тона авточасти и цял киносалон инженери и механици. Изглежда Ford най-накрая ще успеят. Не обаче такива са плановете на състезанието. Всичко изглежда като трагично повторение на събитията от предходните две години. Четири от осемте коли на отбора се чупят още в първите няколко обиколки. През нощта пилотите на Ford дори получават наставления да намалят темпото, за да успеят поне да финишират. Един от тях обаче не се съобразява с предупрежденията – Кен Майлс. Той дори атакува конкурентите от Ferrari и до зазоряване вече води в класирането. През това време трите автомобила на Енцо или катастрофирали, или не издържали на напрежението и не успели да завършат състезанието.
По-късно през деня, Хенри Форд най-накрая успял да види колите си да финишират на първо, второ и трето място. Това била и първата победа за американски отбор в Льо Ман.
