Преди по-малко от месец приключи 42-то издание на Рали Дакар и очаквано или не, то бе спечелено от Карлос Сайнц в категория автомобили. Пишем тази статия, за да направим дълбок поклон пред 57-годишния испанец, който продължава да е на върха в автомобилния спорт.
Рали Дакар 2020 приключи традиционно в средата на януари. За първи път в историята си, то се проведе на азиатския континент – по-специално в Саудитска Арабия. След 11 години на южноамериканска земя, ралито намери своя нов дом в арабската. Дали за добро или лошо, предвид напрежението с Йемен и потъпкването на човешки права, ще гледаме Рали Дакар още 5 или може би 10 години там.
Каменистите терени и безкрайните пясъчни дюни върнаха романтиката на оригиналното Рали, което допреди 12 години пресичаше Сахара. Забележителен бе броят на участниците – 351 (334 за 2019 г.), като за първи път дебютира и опитващият от всичко в живота Фернандо Алонсо.
Камерите на финала обаче бяха насочени към Карлос Сайнц. И не толкова, защото спечели най-тежкото състезание, а защото го направи на 57 години, за трети път с трети различен производител.
Всичко започва преди 40 години, когато младият Сайнц се увлича по моторспорта. Първите успехи са на местно ниво, дошли още през 1986 г. Той завършва втори в испанския шампионат с Renault 5 Turbo Group B. След промените в класовете, той сяда зад волана на Ford Sierra RS Cosworth, печелейки през 1987 и 1988 г.
Успеихте му го изстрелват на международната сцена, където подписва с Toyota Team Europe. Следват титли през 1990 и 1992 г. с доминиращата по онова време Celica. Флиртът му със Subaru води до две 2-ри места през 94-та и 95-та, след което две трети места с Ford. Завръщането му в Toyota не е белязано с нови успехи и Сайнц прекарва 3 години във Ford и 3 в Citroen. Като изключим последната му 2005 г. във WRC, той все е бил в Топ 6 в края на класирането. Доста консистентно представяне в едни от най-динамичните рали периоди.
Карлос Сайнц се пренасочва към Рали Дакар, влизайки в програмата на Volkswagen. През 2008 г. знаменитият рали рейд не се състои поради конфликти в Африка и закъсняла организация. Той е заменен от Централно-европейско рали, което веднага бива спечелено от испанеца. Успехите не свършват дотук. През 2010 г. той най-сетне се качва на най-високата стълба в изтощителния маратон. Триумф за Volkswagen и Сайнц. Пътищата им се разделят на следващата година и започва френското приключение за испанеца.
След поредица незавършени етапи и отпадания, рали легендата печели първия си Дакар с Peugeot през 2018 г. Статистиката показва, че Карлос трябва да завърши Дакар с Peugeot, за да го спечели. За съжаление, това се случва само веднъж. Но той е готов за ново приключение, този път с Mini. И макар 2019 да не беше успешна за него, той ясно доказа, че след 40 години в кокпита, все още го бива. 4 спечелени от общо 12 етапа са му достатъчни, за да се окичи за трети път с най-високия приз с трета различна компания зад гърба си. Каква кариера само!
Искрено се надяваме синът му, Карлос Сайнц Младши, да има поне наполовина толкова бляскава кариера. Далеч от калните и мръсни рали отсечки, той се състезава за отбора на McLaren във Formula 1, но ясно се вижда, че е наследил бензина в кръвта на баща си. Баща за пример!
