Ще ви разкажем една история за решителността, надвиването с финес, вредните емисии, една Импала и разбира се, великият Сойчиро Хонда. Това е напомняне, че иновациите могат да надвият силата и че най-важната характеристика на всеки гигант не е неговият размер, а умението за хитрост.
Историята не е безизвестна и може би сте чували за нея, но въпреки това никога не е излишно пак да я припомним.
Най-цитираната и версия е тази, разказвана от бившия представител на отдела за продажби от девизията на мотоциклети Хонда в Америка – мъж на име Гуан Дънкан. Ето я и предисторията:
Годината е 1973-та, а Хонда тъкмо се готвят да пуснат в продажба Civic, задвижван от новия CVCC двигател.
По същество CVCC „Compound Vortex Controlled Combustion“ е иновативна за тогава система, която у нас е по-известна кат система за предкамерно запалване. Накратко, при нея свещта възпламенява по-богатата гориво-въдушна смес, която после се разпространява и запалва по-слабата смес в горивната камера на цилиндъра. Това, разбира се, е най-просто представената версия на системата , но важното в случая е, че Хонда успява да направи двигатели, които покриват стриктните екологични норми в САЩ, без да се налага да използват сложни и скъпо струващи каталитични филтри. Това си е голяма работа за онова време !
Работата е толкова голяма, че Форд и Крайслер подписват лиценз да ползват тенологията. Но не и GM! Всъщност ето какво казва тогава главният изпълнителен директор на General Motors Ричард Герстенберг за технологията на Хонда в пресата:
„Е, погледнах този дизайн и въпреки че може и да работи върху някакви малки двигатели за мотори играчки… аз не виждам потенциала в нашите двигателите на GM.“
В крайна сметка това парещо изявление бързо стига до ушите на Сойчиро. За по-незапознатите от вас, Сойчиро е бил невероятно талантлив инженер започнал кариерата си в малък гараж, произвеждащ двигатели, които монтирал на велосипеди, а по-късно превръща фирмата в един от най-големите производители на мотори и автомобили в света. С две думи не е от хората, чиито двигатели трябва да наричате „малки играчки“.
И така… Силно заинтересован от „нашите двигатели на GM“, Сойчиро купува една чисто нова Chevy Impala с огромен ‘бед есс’ 5.7 литров V8, която веднага превозва до Япония по въздух. Може би се досещате накъде отиват нещата. Хонда инструктира инженерите си да проектират и изградят система CVCC за V8 двигателя на GM и точно това правят те. Заменят всмукателния колектор, цилиндровата глава и карбуратора на мотора, така че той да работи със CVCC системата. След това той отново товари колата на самолет, който я откарва обратно в Ан Арбър, където преминава тестовете на EPA (Американската Агенция за опазване на околната среда).
И знаете ли какво? Технологията проработила. Системата, която Герстенберг осмивал, че е подходяща само за „малки играчки“ позволила на големия, жаден V8 да премине новите изисквания за вредни емисии на EPA без намесата на катализаторни системи. Мощността останала 160 к.с., а някои допълнителни измервания дори отчели по-нисък разход на гориво. В тези документи можете да видите резултатите от тестовете и просто за забавление е приложено и заключението на агенцията.
Е… нека преговорим историята: Главният изпълнителен директор на GM говори закачливи небивалици за нова технология на Хонда. Оснвателят на Хонда го чува и вместо да отвърне с гадно обръщение в пресата, купува колата на GM и я прави по-добре отколкото сами те успяват. След което кара самата агенция EPA да го докаже.
Сойчиро удря микрофона в пода и напуска сцената…
